„ДНК“ от Денис Кели е съвременна пиеса, която за първи път се среща с българската публика. Представлението е вдъхновено от младежите, израснали по онези детски площадки, които сега са потънали в ръжда и растителност. Младежите, които се отгледаха сами там, защото обществото беше твърде забързано, за да им обърне внимание. Младежите, които взеха пример от силните на деня и решиха, че всичко може да им се размине. Това са същите тези младежи, за които регулярно ни се напомня в криминалните хроники. „ДНК“ е представление за тях. За нас. За избора между обвинението и съчувствието, между разбирането и агресията, между правилното и лесното. Една история, на която бихме се присмели. История, която бихме подминали, без да си дадем сметка каква е нашата отговорност за реалността, в която живеем и че всъщност в тази история злодеят, може би, сме ние.